ОТ ИНВАЛИДНИЯ СТОЛ ДО ШАМПИОНСКИЯ ВРЪХ

История, която звучи като филмов сценарий

Скъпи приятели на бойните спортове,

В днешните времена на фалшиви герои и изкривени ценности ще ви разкажем за един истински герой. Герой, който няма нужда да доказва нищо пред никого, защото той вече е спечелил една от най-големите битки в живота си.

Това е историята на Денислав Куманов-състезател на СК „Архангел“ Стара Загора с лични треньори Мария и Николай Колеви.

Тази история с щастлив край започва с една трагедия. Преди години, при една обикновена разходка по тротоара в европейска България, Денислав стъпва върху капак на шахта, който се обръща и натрошава крака му. От тежката травма кракът на Денислав се скъсява. Един тийнейджър се оказва инвалид поради безхаберието на някого.

Следват ужасни болки и дълго ходене по мъките. Денислав трябва да чака кракът му да израсне, за да дойде моментът, в който лекарите ще могат да направят необходимите операции. Цели осем на брой. Осем операции, осем упойки, осем пъти родители и близки изпитват страх дали всичко ще е наред.

И осем причини едно дете на крехка възраст да каже: „Отказвам се!“.

Но Денислав не се отказва. Още преди операциите той вече е показал своя силен характер на воин. Той смело води своята най-тежка битка. Учи се повторно да ходи и мечтае един ден просто да може отново да стъпи на краката си.

Една от най-силните опори в тези тежки моменти за Денислав са неговите лични треньори в СК „Архангел“ Стара Загора - Мария и Николай Колеви. Дори между операциите той продължава да ходи в залата и да превръща това, което мнозина считат за невъзможно, в реалност.

И по Божието благоволение чудото започва да се случва. След много операции, усилия и подходящо натоварване спрямо възможностите, Денислав и неговите треньори започват да поглеждат към състезанията. При първото си участие той печели сребърен медал. При следващото още едно сребро. Постепенно Денислав започва да набира скорост и заедно с наставниците си да мечтае за повече.

Периодично обаче следват нови и нови операции, които го изваждат от спортна форма, но в дългосрочен план помагат за пълното възстановяване на наранения му крак.

И след дълга борба, тази седмица дойде моментът на голямото завръщане на Денислав на спортната арена - участие на Държавното първенство по ММА.

Денислав излиза да се състезава във Враца. И този път историята е различна.

Този път няма второ място.

След три убедителни победи Денислав е шампион на България. Качва се на най-високото стъпало. ШАМПИОН!

На лицето му няма излишни емоции. Има спокойствие, има увереност, защото той знае през колко много е трябвало да премине, за да стигне дотук.

Докато е още на стълбичката, Денислав сваля златния медал от врата си и го слага на врата на своята треньорка Мария Колева. Защото той е разбрал, че Мария не е просто треньорът, който го е научил как да победи противника. Тя е човекът, който го е научил да не се предава и да повярва, че невъзможното може да бъде възможно.

Затова тази история, приятели, не е просто разказ за един златен медал. Това е история за силата на спорта да променя човешки съдби.

Ето защо ще продължим да твърдим, че

треньорите на Българска федерация по ММА са най-добрите и заслужават уважение, защото зад всеки медал има безброй часове труд, болка и лишения.

А зад повечето медали има и нещо много повече – има лична история.

Днес Денислав е шампион. Но истината е, че той беше герой много преди да получи този златен медал.

Защото истинският шампион не се ражда, когато се качи на най-високото стъпало. Той се ражда в моментите, когато никой не го гледа:

В моментите на болката. В трудните тренировки. В операционната. В рехабилитацията.

В моментите, когато е много по-лесно да се откажеш.

Денислав обаче избра да продължи. И успя.

Браво, Денислав!

Браво, Мария и Николай!

Вие дадохте пример от който всички можем да се поучим.

Нека Бог ви дава сили да продължавате напред!